Обединеното кралство не може да пренебрегне кризата в ДРК

„ Нашето всекидневие се зарежда от човешка и екологична злополука в Конго. “ – Сидхарт Кара, Кобалтово алено: Как кръвта на Конго зарежда живота ни

В средата на декември се причислих към стотици хиляди хора в централен Лондон, призоваващи за преустановяване на огъня в Газа. „ Ние сме обединени “, споделих на тълпата, „ в нашето искане за мир и правдивост за палестинския народ. “

Гледайки към морето от палестински флагове, бях подсилен от решимостта на елементарните хора да покажат взаимност с тези, които живеят в системи на принуждение и окупация. И бях разчувстван от желанието им да потвърдят по какъв начин тези системи са световни по обсег и мащаб. „ Искам всички ние също да бъдем дейни “, приключих аз, „ за мир и правдивост в другите войни, които се подхранват от търговията с оръжия – в Судан, в Йемен, в Западна Папуа и в Конго. “

На световния декор на оглушително безмълвие, Демократична република Конго (ДРК) сега претърпява мъчителна филантропична рецесия. Близо седем милиона души са били вътрешно разселени в ДРК, а 26 милиона се нуждаят от филантропична помощ. Едно от всеки три деца не върви на учебно заведение. Десетки хиляди цивилни са подложени на физическо, полово и учредено на пола принуждение, употребявано като инструмент за надзор и оскърбление. Междувременно ДРК остава една от най-недофинансираните интервенции на ВКБООН в света.

Днешната филантропична рецесия в ДРК не се появи от нищото. Това е трайно завещание от колониални обири, принуждение и употреба. По време на търговията с плебеи в Атлантическия океан повече от пет милиона конгоанци бяха хванати, превозени до Америка и поробени.

Потомците на тези, които са избегнали похищение и подчиняване, ще устоят бруталността на белгийския крал Леополд II. Натрупвайки големи благосъстояния от рабски труд, Леополд е виновен за гибелта на повече от 10 милиона конгоански мъже, дами и деца.

Независимостта през 60-те години трябваше да бъде повратна точка; Патрис Лумумба беше демократично определен с обещанието за свободно Конго. Заплашвайки ползите на западните народи, които се стремят да експлоатират страната му, Лумумба е погубен на 17 януари 1961 година с поддръжката на Съединените щати и Белгия.

За конгоанския народ колониалната употреба в никакъв случай не е свършвала. Днес светът разчита на ДРК за естествени запаси, в това число диаманти, злато, дървен материал, мед, нефт и газ. Той създава 70 % от кобалта в света, главен детайл в съвсем всяка литиево-йонна акумулаторна батерия, присъстваща в мобилни телефони и преносими компютри, които доста от нас употребяват всеки ден.

Тези запаси се управляват значително от задгранични компании, които печелят от запаси, които другояче би трябвало да бъдат благосъстоятелност на конгоанския народ. Има причина ДРК да се класира на 179 от 191 в показателя за човешко развиване – и това не е тъй като страната няма задоволително запаси. Това е по този начин, тъй като тези запаси се добиват за облекчаване на задгранична корпоративна лакомия.

Раздутите частни корпорации не губят малко сън поради произлизащата от това беднотия, утежняване на околната среда или разселване, защото общностите са принудени да изоставен земята си, с цел да създадат път за минни интервенции. Продължаващата употреба на запаси също по този начин сътвори площадка за разнообразни въоръжени групировки, които използваха принуждение, с цел да поддържат надзор над мините в ДРК.

В продължение на десетилетия цивилните са плащали изключително висока цена, най-много в източните райони Итури, Северно Киву и Южно Киву. Съвсем неотдавна, на 11 юни 2023 година, нахлуване против бежанския лагер Лала в провинция Итури умъртви 46 души и разсели 7800.

Една от най-забележителните милиционерски групи е Движението 23 март (M23). Няколко правозащитни организации, в това число Human Rights Watch и Amnesty International, както и Организация на обединените нации, оповестиха, че M23 е вербувала деца бойци и е направила противозаконни убийства, изнасилвания и други военни закононарушения. Същите правозащитни организации разгласиха доказателства, че M23 разчита на финансова и военна поддръжка от прилежащата на ДРК Руанда.

Длъжностни лица в Конго неведнъж са упреквали Руанда в плячкосване на естествените запаси на страната им. В изявление за Financial Times министърът на финансите на ДРК Николас Казади сподели, че през 2022 година Кигали е изнесъл съвсем $1 милиард в злато, калай, тантал и волфрам, макар че има малко от тези лични минерални залежи. Организация на обединените нации към този момент документира по какъв начин минералите, добивани в ДРК, се придвижват контрабандно в Руанда, където са етикетирани като локално създадени.

Докато Белгия, Франция и Германия осъдиха поддръжката на Руанда за М23, държавното управление на Обединеното кралство отхвърля да го направи. Как могат, когато едно почтено признание на тези нарушавания на правата на индивида би разкрило незаконността на водещата политика: да депортира търсещи леговище в Руанда?

Продължавайки да удвоява тази политика в лицето на правосъдните решения, държавното управление не просто демонстрира пренебрежение към хората, рискуващи живота си, с цел да стигнат до безвредно място. Това интензивно ги излага още веднъж на риск от гонене.

Страната ни изигра голяма роля в основаването на условия за принуждение, дискриминация и нарушавания на правата на индивида в ДРК и в действителност в Глобалния Юг. Нашето държавно управление би трябвало да признае отговорността си да поправи – а не да утежни – тази колониална контузия. Това значи най-малкото осъществяване на интернационалните отговорности към бежанците и правото им да живеят в сигурност и мир.

Наистина всички ние носим отговорност да окажем напън върху нашето държавно управление да го направи в името на деколонизацията. Много от ресурсите, на които се радваме всекидневно – в това число технологията, която може би употребявате, с цел да прочетете тази публикация – разчитат на употребата на ДРК. Най-малкото, което можем да създадем, е да използваме тази технология, с цел да реализираме смяна. Това значи да пишете на вашия локален член на Народното събрание, с цел да поискате от нашето държавно управление недвусмислено да осъди Руанда за поддръжката им за M23, да предприеме подобаващи наказания и да усили помощта за ДРК.

Много от тези с власт и въздействие се преструват, че тежкото състояние на хората в Глобалния Юг просто няма значение. Винаги, когато има рецесия, в случай че е в Африка, тогава може и да не се е случила.

Колко още принуждение, гибел и разселване би трябвало да понесат хората в ДРК, преди интернационалната общественост да се разсъни и да предприеме дейности? Народът на ДРК – тъкмо както народът на Палестина, Западна Папуа, Йемен, Судан и оттатък тях – заслужава да живее в мир, правдивост и независимост. Техните гласове към този момент не могат да бъдат пренебрегнати.

Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.